МЪЖ НА ЖЕНА СИ


автор: АНИТА ТРИФОНОВА
….
Целуваше я. Навсякъде, където стигаха устните му. А ръцете. О, за тях нямаше граници. Не се спираха дори, когато достигаха кадифето на бедрата и. Пред очите му беше притъмняло, адреналинът му беше покачен и нямаше как да се спре. Женичката си я биваше. Беше красива блондинка. Имаше пищни гърди, от които той полудяваше, красиви бедра и кръшно тяло. Беше си направила прическа, но Симо не разбираше от прически. Той разбираше от жени -всякакви. Какви ли не бяха минали през леглото му. Какво легло? Май повечето му се отдаваха по пътя за леглото. Така и сега с тази Маичка.
– Майче, хайде де! Няма да се правим на девици я. Хайде, не се дърпай. Вярно че е по възбуждащо, но бати ти Симо не ги обича тия. Ще ме приемеш и мене и него- всякак. На мъжа си така ли се дърпаш?
– О, бе Симо! Стига! Гъделичкаш ме.
– Женичке, не ми играй тези театри ами се отпусни. Да не си ученичка я. Те, ученичките по така го дават.
Симо обхвана гърдите на Мая, притисна се и потъна в нея. Мучеше и бълваше пяна от устата си, която се стичаше по голота тяло на Мая. Тя просто нямаше накъде да мърда, а и се страхуваше, да не чуят комшиите. Приятелката и беше дала ключ на жилището си и нищо не я бъркаше, но Мая знаеше как бие Пешо -нейният съпруг. Не и се искаше пак да ходи с тъмни очила. Нали това искаше да е със Симо. Ето, стана, случи се.
– Хайде, моето момиче! Хайде, стига, размърдай се. Твоя Пешо го няма тук. А тази моята чавка, кой знае с кого си пече дупето. Била на конференция някаква по морето. Айде бе, на бати Пешо тези не му минават. Ние с тебе, моето момиче, ще си прекараме чудесно. Само не ми казвай, че ти е за първи и последен път. Пък казвай и да казваш кой вярва.
Ръцете му сновяха навсякъде. С горещи пръсти изписваше кръгове по гръбнака на Мая, която стенеше от удоволствие. После слизаха надолу и се впиваха там…..където трябваше. Целуваше страстно всички устни. Имаше я, въпреки всичките закони на света. Задоволяваше животинската си страст и се гордееше с това. Бяха паднали всички зъдръжки, морал, гордост. Целуваше я , желаеше я. Въпреки всичко. Кръвта нахлуваше в главата му, сърцето туптеше до бяс. Жаден, все по жаден ставаше. А пиеше… Мая пъчеше пищната си гръд и екстазно притваряше очи. Не мислеше вече за таксито. Не мислеше да се прибира. Беше забравила и за Пешо, за проблемите в работата и за децата дори. Галеше Симо по гърдите, корема… Необузданата похот манифестираше. Огнени езици я облизваха. Беше в екстаз.
– Искам! Искам!
– Същото искам и аз, гълъбче!
Носеха се по течението забравили всичко около себе си, забравили кои са. Но всичко свърши и трябваше да се прибират. Няма как. Бяха семейни и двамата все пак. Мая реши последна да излезе, за да заключи. Извика асансьора и какво да види. В него беше нейният Пешо с едно младо момиче- блондинка. Целуваха се, но бяха в гръб и не я видяха. Поне тя така си помисли. Побягна надолу по стълбите и усети, че сърцето и излиза от ритъм. Спря първото такси и се прибра цялата обляна в сълзи.
На следващия ден Симо не я потърси, не я потърси и на по следващия, но в съседния апартамент дойде да живее същото това момиче, което беше с нейния Пешо в асансьора. Така или иначе не се видяха, изнесе се при майка си с децата.
Един слънчев летен ден Мая седеше на пейката в градината и се радваше на внучето си. Скоро беше проходило и беше голям сладур. Тогава…. видя Симо. Беше побелял, но беше все така хубав.
До него вървеше красива блондинка, навярно съпругата му. Мая не му се обади, нямаше смисъл. От оня нейния Симо нищо не беше останало. Искаше да запази хубавия си спомен за преживяното някога с него. И се заслужаваше. Досега на тези години по добър любовник от Симо не беше срещнала.
Стана от пейката, прегърна внучето си и се запъти към близкия магазин. Трябваше да пазарува и да сготви нещо за вечерта, че младите ще си дойдат от почивка тази вечер. Беше доволна от живота. Въпреки всичко.

Advertisements

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: